Клаудия Голдин е носителката на Нобеловата награда за икономика за тази година.
BREAKING NEWS
The Royal Swedish Academy of Sciences has decided to award the 2023 Sveriges Riksbank Prize in Economic Sciences in Memory of Alfred Nobel to Claudia Goldin “for having advanced our understanding of women’s labour market outcomes.”#NobelPrize pic.twitter.com/FRAayC3Jwb— The Nobel Prize (@NobelPrize) October 9, 2023
„Американската икономистка и историчка получава Нобеловата награда за това, че подобри разбирането ни за резултатите на пазара на труда на жените“, съобщи Кралската шведска академия на науките.
This year’s economic sciences laureate Claudia Goldin showed that female participation in the labour market did not have an upward trend over a 200 year period, but instead forms a U-shaped curve.
The participation of married women decreased with the transition from an agrarian… pic.twitter.com/PFVNNy5NOw
— The Nobel Prize (@NobelPrize) October 9, 2023
„Тазгодишният лауреат по икономически науки Клаудия Голдин предостави първото изчерпателно описание за доходите на жените и участието им на пазара на труда през вековете. Нейното изследване разкрива причините за промените, както и основните източници на продължаващата полова разлика“, се казва още в изявлението на организацията, раздаваща наградите.
The Nobel Prize in economics was awarded to Claudia Goldin for her work on gender gaps https://t.co/7KoRidYEDs
— The Wall Street Journal (@WSJ) October 9, 2023
Голдин е професор в Харвардския университет в САЩ и съдиректор на Групата за изследване на пола в икономиката към Националното бюро за икономически изследвания, американска частна организация с нестопанска цел. Наред с други въпроси, нейната работа обхваща жените в пазара на труда и разликата в заплащането между жените и мъжете.
Historically, much of the gender gap in earnings could be explained by differences in education and occupational choices. However, this year’s economic sciences laureate Claudia Goldin has shown that the bulk of this earnings difference is now between men and women in the same… pic.twitter.com/MGWou9hHZx
— The Nobel Prize (@NobelPrize) October 9, 2023
Престижната награда, официално известна като наградата Sveriges Riksbank за икономически науки в памет на Алфред Нобел, е последната от тазгодишната серия от Нобелови награди и е на стойност 11 милиона шведски крони (999 137 долара).
Носители на Нобелова награда за икономика през последните 15 години:
2022 г. – американците Бен Бърнанке, Дъглас Даймънд и Филип Дибвиг за изследванията си в областта на банковото дело и финансовите кризи;
2021 г. – роденият в Канада Дейвид Кард, който работи в САЩ, американецът Джошуа Д. Ангрист и Гуидо Имбенс от нидерландско-американски произход за трудовете си по извличането на заключения от непреднамерени (естествени) експерименти и по-конкретно за изследвания за влиянието на икономиката на реалния свят върху различни области – от повишението на минималната работна заплата в американския сектор на бързото хранене до миграцията от Куба по времето на Фидел Кастро;
2020 г. – американците Пол Милгръм и Робърт Уилсън за подобряване на теорията за търговете и откриване на нови тръжни формати;
2019 г. – индиецът Абхиджит Банерджи, Естер Дюфло с фернско и американско гражданство и американецът Майкъл Креймър за техния експериментален подход към борбата с глобалната бедност;
2018 г. – американците Уилям Нордхаус и Пол Ромър;
2017 г. – американецът Ричард Тейлър за приноса в изучаването на икономическото поведение както при пазаруване в супермаркета, така и при инвестиране на милиарди на финансовите пазари;
2016 г. – американецът Оливър Харт и финландецът Бенгт Холмстрьом за приноса си към договорната теория;
2015 г. – британският икономист Ангъс Дийтън за анализа на потреблението, бедността и богатството;
2014 г. – френският икономист Жан Тирол за анализа си на силата на пазара и регулацията;
2013 г. – американците Юджийн Фама, Ларс Хенсън и Робърт Шилър за работата им в областта на финансовите пазари;
2012 г. – американските икономисти Алвин Рот и Лойд Шапли за изследванията им за пазарите и съвместяването на участниците в тях;
2011 г. – американците Томас Джей Сарджънт и Кристофър А. Симс за изследвания, хвърлящи светлина върху причинно-следствената връзка между икономиката и инструменти като лихвените проценти и държавните разходи;
2010 г. – американците Питър Даймънд и Дейл Мортенсън и британецът от кипърски произход Кристофър Писаридес за разработването на теории, които обясняват как регулацията и икономическата политиката могат да влияят върху безработицата, незаетите работни места и заплатите;
2009 г. – американците Елинор Остром и Оливър Уилямсън за тяхната работа в областта на икономическото управление;
2008 г. – американецът Пол Кругман за неговите анализи на търговски модели.