Изкуственият интелект крие рискове за сигурността на работните места по света, но също така предлага „огромна възможност“ за повишаване на занижените нива на производителност и стимулиране на глобалния растеж. Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева в интервю за АФП преди дни.
Ако говорим за България, около 30% или една трета от работните места ще бъдат засегнати от изкуствения интелект, посочва Томчо Томов – директор на Национален център за оценка на компетенциите в БСК пред радио София.
Под това „засягане“, трябва да разбираме закриване на работни места, но това няма да е бърз процес, а в продължение на 10-20 години. Трябва да разбираме това като „трансформиране“ на работните места, тоест, изкуственият интелект ще засегне изпълнението на конкретни роли, функции и отделни задачи в рамките на съответните професии и работни места.
Както процесът на автоматизация и механизация навлезе и отмени физическия труд, сега изкуственият интелект навлиза предимно в професии с преобладаващ умствен труд, там където има операции, които могат да се автоматизират, рутинни дейности, които могат да се кодират, задачи свързани с управление на данни, мониторинг, оптимизиране, прогнозиране, оценка за алтернативи за взимане на решения, поясни той, определяйки това като парадокс.
Томчо Томов подчерта още, че трябва да се подготвим за всичко, което ще се случва и да развиваме своя потенциал.
„Да развиваме цяла група от нови умения, които може би са подценявани, но които ще са изключително важни във взаимодействието и използването на изкуствен интелект“.
Томов разкри, че около 30% от предприятията у нас разполагат с изготвени стратегии за дигитален преход, съсредоточени върху дигиталната трансформация. Някои включват и използването на изкуствен интелект на много места. В зависимост от определените отрасли, предприятията се съобразяват и с това какви възможности ще даде изкуственият интелект. Според Томов ИИ ще бъде до там, докъдето го допуснем.
Той подчерта, че все пак ще има места и професии, които няма да бъдат засегнати в голяма степен от изкуствения интелект.
„На първо място, тези които изискват емоционална интелигентност, а тя е възможна само за човешкия мозък. Роботът може да снима, да сканира израз на лицето, при тази основа да има база данни, да разкрива какво е настроението, но човешката интуиция, емоционалната интелигентност, управлението на сложни междуличностни настроения, проблемите свързани с управление на хора, са професии, които до голяма степен ще се съхранят, също така и творческите професии“, обясни Томов.
„Изкуственият интелект навлиза в професии в здравеопазването, социалните дейности, изкуството, забавлението, спорта, навлиза и в журналистиката и медиите – при разработка и редактирането на статии, но не можете да му поверите разследваща журналистика – ще го използвате, но той не може да ви замени. Работни места изискващи физическа сръчност, майсторство, които изискват решаване на проблеми в нерутинна, непредвидима среда – поддръжка, ремонти, поправки, техническа охрана, сигурност, противопожарна безопасност“, коментира Томов.