Анализ на инвеститора Михаил Стоянов, собственик на Investo.bg
В понеделник се случи нещо интересно на пазара на злато, повдигащо въпроси. А както знаем, те са по-важни от отговорите.
Златото дава Authority. То е парите на суверена и кошмарът на системата. Който притежава злато – води, който не притежава – следва.
Днес разсъждавам за златото не толкова като идея за инвестиция (все пак накрая споделям и такава), а като един от трите елемента на суверенитет и неговата роля като термометър, отчитащ състоянието на финансовата система.
Глоба или куверт? Въпрос на гледна точка
В понеделник пазарът на злато по време на сесията в Сидни отвори с гап, достигайки 2144 $ за унция. И то само за да спадне на 2041 $ за унция в края на търговската сесия. Price discovery management, упражняван от големите банки или „невидимата ръка“ на Адам Смит? Бих казал комбинация от двете – “(не)видимата ръка” на централните банки и инвестиционните банки като JP Morgan.
Последните са утвърдени играчи в манипулацията на цените на ценните метали. Регулярно са глобявани за нарушения. Случайно или не глобите винаги са по-ниски от сумите, спечелени в резултат на манипулациите. С други думи JP Morgan си плащат куверта, за да седнат на софрата.
Последната интервенция на пазара на златото е поредното напомняне за неговата значимост за системата. Понеделник станахме свидетели на first stage response – спешно гасене на пожар.
Ако златото беше просто “pet rock” никой не би си играл да го манипулира. Обаче централните банти, с помощта на JP Morgan, неуморно полагат усилия да поддържат цената му ниска или поне скоростта на нейното нарастване под контрол. Първата цел е непостижима, докато втората е все още постижима.
Елити, жертви и злато
Златото повече пречи, отколкото помага. Поне така смятат елитите от 15 август 1971 година. А както не веднъж съм казвал, управляващите в световен мащаб страдат от множество дефицити. Умственият е сред най-изявените. Тъпомерът е счупен и захвърлен на сметището.
Висока цена на златото е неприемлива. Обаче високият темп на нарастване на цената на златото е върховна ерес.
Защо властимащите ги е страх от цената на златото, а оттам и от мнението на масите за златото? Защото то няма counter party risk, а това дава свобода на избор. Свободата на избор дава независимост. А независимият в мислите и делата си човек е враг номер едно на системата.
Цената ще продължи нагоре
Цената на златото ще продължи да расте през настоящето десетилетие въпреки манипулациите. А последните, както казах, показват значимостта на жълтия метал. Макар да не могат да удържат поскъпването, интервенциите няма да спрат. Тяхната цел е поне да забавят скоростта на поскъпване. С други думи да отложат поставянето под въпрос на състоянието на световната финансова система, което е не толкова добро, колкото ни се иска.
Макар да не съм фен на doom and gloom прозата, не трябва да си затваряме очите за проблемите. Те са в изобилие, но за сметка на това хронични. Цената на златото е един от косвените индикатори, подсказващи тези проблеми. Колкото по-ниска се държи тя, толкова по-добре ще изглежда ситуацията, или поне по-малко зле.
За хората и крайностите
Пиша тези редове не за да продавам страх. Те напомнят, че светът не е черно-бял, а изключително нюансиран. Повечето хора обаче мислят в крайности.
Едната крайност са безпрекословно следващите системата – за тях се случва единствено това, което придворните медии разпространяват. На другия полюс са изкуфелите конспиратори, които са убедени, че Нейтън Ротшилд заговорничи още през 1820 година срещу събарянето на мавзолея на Георги Димитров.
Синдромът на жертвата
И двете страни страдат от същото хронично заболяване – синдрома на жертвата. Все някой се очаква да се грижи за тях, а в същото време все някой им е виновен за житейските несгоди.
Синдромът на жертва е пагубен, защото, страдайки от него, ние виждаме черно-бяло. Очакваме или пълен крах на системата със задна дата или вярваме, че икономиката и пазарите имат само едно състояние, експанзия.
Системата е изключително адаптивна и успешно надживява безброй пророци на нейното падение. В същото време рано или късно някой от нейните критични параметри достига пикови стойности, достатъчни да предизвикат фазов преход, тоест хаос. Кога и как обаче е трудно да се каже.
Цената на златото и нейната скорост на покачване са един от индикаторите за възможен фазов преход. Твърде бързото ѝ повишаване е като рязък скок в налягането на хидравлична инсталация. Рано или късно то достига граничните за системата стойности, довеждайки до нейната повреда.
За здравето на системата
Потискането на цената на златото подсказва, че здравето на системата не е цветущо. Как това се връзва с голямата картина?
Има макро исторически процеси, които протичат необезпокоявано и техните резултати винаги ни заварват неподготвени. Няма епоха на просперитет в човешката история, която да не е последвана от турбуленции. Не виждам причина защо сега да е различно. Напомням обаче, че преходът може да настъпи далече в бъдещето от наша гледна точка, но не и от историческа перспектива. Десет години са мигване от гледна точка на историята.
Слонът в стъкларския магазин
В едно съм сигурен – през следващите десетилетия ще има ребалансиране на дълговете, които са слонът в стъкларския магазин, който всички дружно се правим, че не забелязваме.
Покачването на цената на златото подсказва къде се намираме в макро цикъла. Неговото рязко поскъпване е крайно неприемливо, защото може да се окаже, че царят е гол, само че този път всички ще разберат.
За финал
Статията не цели да възхвалява златото като вездесъщ инструмент. Такива категорично не съществуват. Всеки актив е инструмент, постигащ определени цели за конкретни ситуации, за подходящите хора. Отвертката не заковава пирони и чука не завива болтове.
С написаното също не предсказвам и края на света. Единствено напомням, че живеем в много по-интересна епоха, отколко ни се иска. Промените и несигурността са гарантирани. Всъщност, както винаги е било.
Цената на златото е един от индикаторите за здравето на финансовата система и като такъв е задължителна част от личните финанси на всеки. Покупката на злато може да стане по много начини като според заложените цели и опита на пазарния участник, има подходящи и крайно неподходящи инструменти.
За съхранение на покупателна способност се купува физическо злато, а за спекулации се използват финансови активи, даващи експозиция към злато (от ETF, през фючърси, до акции на минни компании).
Златото е сред задължителните стълбове на личното богатство. В същото време е страхотен индикатор за състоянието на финансовата система. И не на последно място – отличен инструмент за спекулативни сделки. И в трите роли златото се представя отлично. От нас зависи дали и как ще го използваме.
