Глобалните усилия за справяне с климатичните промени и за осигуряване на надеждни доставки на електроенергия могат да бъдат изложени на риск, ако политиците и компаниите не предприемат бързи действия за подобряване и разширяване на световните електроенергийни мрежи. До 2040 година трябва да добавят или заменят 80 милиона километра мрежи, което се равнява на всички в света днес, за да се постигнат националните цели за климата и да се поддържа енергийната сигурност. Това се посочва в доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ) – автономен международен орган в рамките на Организацията за икономическо сътрудничества и развитие (ОИСР), публикуван днес.
Гръбнакът на системата е претоварен
Мрежите са гръбнакът на електроенергийните системи вече повече от век, като доставят енергия до домове, фабрики, офиси и болници, а значението им само ще нараства с увеличаването на ролята на електроенергията в енергийните системи. Но новият доклад „Електрическите мрежи и сигурният енергиен преход“, който предлага първата по рода си оценка на мрежите в света, показва, че те не са в крак с бързото развитие на ключови технологии за чиста енергия като слънчевата, вятърната, електрическите автомобили и термопомпите. Докладът предупреждава, че ако не се обърне по-голямо внимание на политиките и инвестициите, недостатъците в обхвата и качеството на мрежовата инфраструктура могат да доведат до недостиг на средства за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C и да подкопаят енергийната сигурност.
Трябват огромни инвестиции
Според подробен анализ по държави, направен за целите на доклада, постигането на всички национални цели в областта на климата и енергетиката ще изисква добавянето или подмяната на 80 милиона километра електропроводи до 2040 г., колкото е цялата съществуваща глобална електроенергийна мрежа. От съществено значение са също така сериозни промени в начина на функциониране и регулиране на мрежите, а годишните инвестиции в мрежи, които като цяло остават в застой, трябва да се удвоят до 2030 г. и да достигнат повече от 600 млрд. долара годишно.
Проблемите вече са тук
Проблемите вече се появяват. В доклада се посочва голяма и нарастваща опашка от проекти за възобновяеми енергийни източници, които чакат зелена светлина, за да бъдат присъединени към мрежата, като се посочват проекти с мощност 1500 гигавата, които са в напреднал стадий на развитие. Това е пет пъти повече от капацитета на фотоволтаичните и вятърните инсталации, добавени в света през миналата година.
„Неотдавнашният напредък в областта на чистата енергия, който наблюдаваме в много страни, е безпрецедентен и е повод за оптимизъм, но той може да бъде застрашен, ако правителствата и бизнесът не обединят усилията си, за да гарантират, че световните електроенергийни мрежи са готови за бързо развиващата се нова глобална енергийна икономика“, заяви изпълнителният директор на МЕА Фатих Бирол.
ВЕИ – още, и още
Ролята на електроенергията ще продължи да нараства силно, което ще увеличи изискванията към мрежите. Възприемането на нови технологии като електрически автомобили и термопомпи означава, че електроенергията навлиза в сфери, доминирани преди от изкопаемите горива. Същевременно държавите добавят проекти за възобновяема енергия с бързи темпове – това изисква повече електропроводи за свързването им с електроенергийните системи и добре функциониращи разпределителни мрежи, за да се осигурят надеждни доставки за крайните потребители. Това включва цифровизация на разпределителните мрежи и осигуряване на по-голяма гъвкавост чрез оптимизация на търсенето (demand response) и съхранение на енергия.
Глобалното затопляне
В новия сценарий, разработен за целите на доклада – „Забавяне на мрежите“ – се разглежда какво би се случило, ако инвестициите в мрежите не се увеличат достатъчно бързо, а регулаторните реформи за мрежите са бавни. В него се установява, че кумулативните емисии на въглероден диоксид (CO2) между 2030 и 2050 г. ще бъдат с почти 60 милиарда тона по-високи поради по-бавното разгръщане на възобновяемите енергийни източници, което води до по-голямо потребление на изкопаеми горива. Това се равнява на общите емисии на CO2 от световния енергиен сектор през последните четири години. Това би довело до покачване на глобалната температура значително над целта от 1,5°C, заложена в Парижкото споразумение, с 40% вероятност тя да надхвърли 2°C.
В доклада се извеждат няколко стратегически действия, които могат да доведат до промяна. Те включват разширяване и укрепване на междусистемните връзки в рамките на държавите, между държавите и между регионите, за да станат електроенергийните системи по-устойчиви и да могат да интегрират по-добре нарастващия дял на слънчевата и вятърната енергия. Докладът препоръчва на правителствата да подкрепят мащабни проекти за пренос, за да се гарантира, че мрежите са подготвени за по-нататъшен силен ръст на енергията от възобновяеми източници. Освен това той призовава разработчиците и операторите на мрежи да се възползват от цифровизацията, за да могат мрежите на бъдещето да бъдат по-устойчиви и гъвкави.
Нещата са спешни
Необходимостта от решителни действия е спешна поради дългите срокове за модернизиране и разширяване на мрежите. Планирането, издаването на разрешителни и завършването на нова мрежова инфраструктура често отнема от 5 до 15 години – в сравнение с 1 до 5 години за нови проекти за възобновяеми енергийни източници и по-малко от 2 години за нова инфраструктура за зареждане на електрически превозни средства.
Усъвършенстването и разширяването на мрежовата инфраструктура в страните по света ще изисква по-силно международно сътрудничество. През последните години нововъзникващите и развиващите се икономики, с изключение на Китай, отбелязаха спад в инвестициите в мрежова инфраструктура, въпреки силния ръст на търсенето на електроенергия и продължаващите усилия за постигане на целите за достъп до енергия.
Източник: Институт за енергиен мениджмънт, заглавието е на редакцията
