Ангажиментите на Европейския съюз да постигне 55% намаление на вредните емисии до края на това десетилетие спрямо нивата от 1990 година, съгласно пакета “Подготвени за цел 55“, ще имат минимален положителен ефект върху заетостта в съюза, според доклад на Eurofound – официалната агенция на ЕС, която подкрепя процеса на вземане на решение в общността.
Негативите
В доклада е посочено, че отрицателните ефекти върху заетостта са най-вероятни в някои страни от Централна и Източна Европа, особено Полша и Румъния, а също така и за региони с относително висок дял на заети в добивните индустрии. България също е сред страните, за които не се очакват положителни тенденции в заетостта заради декарбонизацията до 2030 година.
Позитивите
Позитиви в заетостта могат да очакват някои страни от Южна Европа, най-вече Испания и Италия, заедно с регионите с природни дадености (като вятър и слънце), развита енергийно ефективна инфраструктура и капацитет за производство на оборудване за производство на възобновяема енергия.
Повече поръчки в строителството
Строителството се очаква да бъде секторът, който ще се възползва най-много от тенденцията за откриване на нови работни места предвид мерките за подобряване на енергийната ефективност и разширяването на капацитета за производство на възобновяема енергия. Тази прогноза е валидна и за българския строителен отрасъл.
Повишена заетост ще има и при пазарните услуги, на фона на промяна на структурата на икономиката към „по-зелени“ сектори, а оттам и пренасочването на заетостта към сферата на услугите.
Повече нископлатени работни места
Макар цялостната оценка на Eurofound да е за сравнително подобрение при условията за трудова заетост, програмата “Подготвени за цел 55“ се прогнозира да има положително въздействие най-вече при средно до нископлатените работни позиции, при които не е нужна висока квалификация.
Основната цел на Европейската зелена сделка е да превърне Европа в първия континент с нулеви въглеродни емисии до 2050 година. Тази амбиция минава през затваряне на въглищните централи и драстично намаление на използването на изкопаеми горива. Това поставя много въпроси, включително и за социалната цена, която трябва да платят страни като България, Румъния и Полша.
