Автор: Апостол Апостолов, специално за Realno.bg
Докато България преживява поредното сухо и горещо лято, а хиляди българи живеят без вода и се надяват най-накрая на дъжд тази седмица, част от Западна Европа изпраща месеци с незапомнени валежи. Журналистът Апостол Апостолов, който от години живее и работи в Белгия и често гостува на Realno.bg с интересните си материали, описа нагледно какво е положението и какви мерки се взимат в различните страни.
Какво правят другите с водата?
Какво да правим с водата е основният въпрос, който си задаваха властите на Белгия, Нидерландия и Германия денонощно цяла пролет. На няколко пъти френско-белгийският регион преживя апоталиптични бури през април. Отвъд границата в района на Рейн също имаше нощно будуване и следене на нивата на реката. Водната стихия не подмина и ниската земя. Припомням само, че тези страни още помнят ужаса от жестоките наводнения през 2021 година, а нидерландците – десетилетие по-рано.
Какво да правим с водата е не само житейски, битов, екзистенциален, но и политически въпрос – част от националните водни стратегии в района на Бенелюкс. Този въпрос се допълва и от констатацията на климатолози, според които страните от Западна Европа, сред които Белгия, Нидерландия, Франция и Германия, все по-често следващите години ще бъдат в капана на дъждовното време. 2024-та е най-влажната година откакто се води статистиката, единодушни са метеоролозите.
Каква е причината? Най-простият отговор е очевидното глобално затопляне, но се оказва, че има и други фактори. Метеорологът Морис Миддендорп хвърля повече светлина върху причините, които принудиха тази година безпрецедентно няколко нации да не оставят и за миг чадърите дори по време на лятната си почивка. Ако въобще можеше да се говори за истинско лято тази година в Западна Европа.
Според Морис Миддендорп необичайното затопляне на океаните е причината за неспирните дъждове. Повишаването на температурата води до по-голямо изпаряване на вода. От своя страна топлият въздух задържа повече влага. В резултат на това дъждовете стават все по-чести и по-продължителни.
До същия извод е стигнал и колегата на Миддендорп – климатологът Петер Зигемунд, който се надява океаните да не се затоплят още, защото неспирните дъждове може да се превърнат в нещо обичайно в тази част на Европа. Според него, освен температурата върху Атлантическия океан допълнително влияе и топлото морско течение „Ел Ниньо“.
Засега учените не искат да дават прогнози дали тези нетипични условия ще се задържат и през следващата година. Можем да бъдем сигурни в едно, казват те, зимите ще стават все по-влажни и дъждовни.
Щети
Прогнозите, макар и предпазливи, вече се превръщат в кошмар за селскостопанските производители в целия Бенелюкс. Засега няма точна статистика на каква стойност са щетите. Спорадично в Белгия и Нидерландия отделни земеделци обявяват своите загуби.
Не е нужно да се ровите в статистически данни за да видите сами загубите, трябва ви само една обиколка по главните магистрали, които свързват Белгия с Нидерландия. Стотици ниви стоят и през декември с неприбрана реколта от картофи и царевица. За есенно оране дори не може да става дума, защото терените са се превърнали в подгизнали тресавища.
Едно от засегнатите места в ниската земя е Грьонинген. В телевизионно интервю за местна телевизия селскостопански производител казва, че в района не е спирало да вали обилно от месеци. Декари с картофи и захарно цвекло са оставени да гният на полето.
„Трагедия е да виждаш как трудът ти отива на вятъра, а продукцията гние“, разказва със сълзи на очи производителят Хенк Нийбур. Въпреки тежките условия, той е бил решен да спаси малкото останала продукция. Наел тежка механизирана верижна техника, която му струвала по 500 евро на час. Изчисленията му показали, че ако успее да спаси част от продукцията, може да се надява на 100 000 евро печалба в банковата си сметка, част от които директно ще отидат в държавната хазна под формата на данъци, а друга за закупуване на семена за следващата година.
По-добре подготвени
Екстремните дъждове и бурите ще бъдат все по-често явление. Затова производителите е нужно да бъдат подготвени и да минимизират щетите. Според световната метеорологична организация, щетите може да се минимизират с 30%, ако хората застраховат имуществото и продукцията си.
Метеоролозите разчитат на все по-точни прогнози, които споделят мигновено с населението. В Нидерландия, например е създаден Национален център за ранно предупреждение, който следи и информира за мястото и времето на очаквана буря или силен дъжд. Служителите на центъра дават и рационални съвети на хората какво да направят.
В съседна Белгия работи специално приложение за смартфони, което предупреждава, че в рамките на 20-30 минути се очаква дъжд или буря. Има и информация за следващите няколко дни в процентно отношение до каква степен в даден регион може да превалява обилно или пък се очакват екстремни горещини. Напредъкът на технологиите има една единствена цел – ранна осведоменост и минимизиране на щетите, които през последните две години силно са се увеличили за застрахователите. Само за 2022 г. сумите, изплатени след проявено екстремно събитие, възлизат на над 886 млн. евро. За сравнение през 2016 г. от градушка са нанесени щети за 210 млн. евро. Информацията на застрахователите е събрана на базата на действащ вече почти две десетилетия Мониторинг на щетите, причинени от мълнии, градушки, валежи, наводнения, слани и бури.
„Екстремните метеорологични условия ще струва все повече пари. Времето става все по-непредсказуемо и тази тенденция се засилва“, коментира Ричард Вьординг, управляващ директор на Нидерландската асоциация на застрахователите.
Държавна политика
Неговият апел към управляващите в страните от Западна Европа, е да помислят от рано за адаптиране на инфраструктурата – да се промени канализационната система, така че да поема повече вода, да има достатъчно капацитет за източване. Защото, бурите се редят една след друга. В рамките на декември Белгия, Франция, Нидерландия и Великобритания бяха в капана „Кириан“, веднага след това дойде „Домингос“. Още не изчистени от паднали дървета и повредена инфраструктура – „Пиа“ показа какво може. Комбинацията от последователни бури повишиха драстично речните нива на „Рейн“, „Маас“ в Нидерландия, а оттам се прехвърлиха и на немска земя. И макар да беше за кратко, страхът остава и притесненията са че още в началото на следващата година се очакват нови рекордни количества валежи, които трудно ще поемат и без това наситената до краен предел почва.
На този етап място за притеснение няма, уверяват водните власти. Въпреки спокойната привидно обстановка, в готовност стоят стотиците чували с пясък за диги в горепосочените страни.
