Днешната реална история е на Лъчезар Искренов – част от обществото „Умни пари“ (Smart money), което следва финансовия консултант и инвеститор Стойне Василев, а той споделя обратната връзка, която получава от хората. Разказът засяга една много важна тема – как мислят и живеят много хора в България. И каква е тяхната ценностна система.
Лъчезар Искренов, на 26 години, от София:
Наскоро реших да повдигна тема табу в разговор с колеги. Карахме спокойно съботно дежурство в офиса, колежка черпеше със сладникав ликьор (преди обяд) и аз рекох да опипам територията на личните финанси. Бих искал някой ден да помагам на хората да управляват парите си и ми се прищя да чуя как околните се справят.
Встъпвайки в историята смятам за нужно да кажа, че съм на 26 години, семеен. Възрастта на колегите варираше между 35 и 40 години. Всички с 1-2 деца, 3-стаен апартамент с ипотека в София и финансови проблеми. Всички имаме приблизителен еднакви заплати, които са над средното ниво за столицата.
Започнах възможно най-отдалеч – финансовото положение в САЩ и тамошните последици от пандемията. Тъй като през последните няколко месеца се интересувам живо от случващото се там, бях добре информиран и разговорът вървеше леко.
Постепенно се насочих към факта, че огромен процент от хората в България живеят от заплата до заплата. Колегите бързо достигнаха до точката на кипене: „Политиците…! Държавата…!“. Пълен пакет причини, поради които е невъзможно човек да се справи в този живот.
Разговорът продължи по доста бурен и емоционален начин. Концентратът, който получих, е следният:
Голяма рядкост е да се прави писмен семеен бюджет. След като писането няма да увеличи количеството пари, то е безполезно.
Повечето хора нямат заделени пари и рационализират липсата на спестявания с децата, политическия климат и всички други възможни външни фактори.
Сметките поглъщат всички пари, но реално са плащания по кредити за безполезни луксозни вещи.
Хората се сравняват с приятели и познати и се стремят да имат каквото е модерно, независимо дали могат да си го позволят.
Тегленето на кредит за лайфстайл и консумация се смята за нормално, банковите кредити са добър продукт.
Спестяването на пари се равнява на лишения и мизерия, следователно не го правим.
Живее се веднъж и трябва да се живее със замах без да се мисли за идния ден.
Животът на кредит
През последните няколко десетилетия по цял свят навлиза, като новата норма, животът на кредит. Логиката е, че щом можеш да си позволиш вноската по кредита, значи няма проблем да си купиш каквото поискаш.
Имам познат с жилищен кредит за 250 000 лева и кредит за автомобил за 90 000 лева, и само като пиша тези числа, усещам, че се задушавам. Той е убеден, че това е начинът и не вижда нищо нередно. Съгласен съм, разбира се, че е хубаво човек да притежава жилището си, но е добре да си направи сметка колко години ще плаща сериозен процент от приходите си. Тридесетгодишната ипотека е стандарт, в който протича половината ни живот.
Спестяванията
Написаният семеен бюджет е важен инструмент за всяко домакинство, осигуряващ разчетност на приходите и разходите, но повечето хора в България са в емоционална невъзможност да се изправят пред реалността. Спестяването на пари е поведение запазено за бабите, всички останали чакат заплата и стискат палци да не се забави. Ако нещо спешно излезе, се стига до овърдрафт и кредити до заплата. Междувременно банките са готови да издадат кредитна карта и на котката ми, дори не е нужно да диша.
Аргументите
Тук ще вмъкна, че няколко пъти по време на разговора ни срещу мен се използваха „аргументи“ от рода на „Ти си още млад, ще видиш“ и „Поживяла съм повече от теб и знам“, което само ме разочарова. Хората продължават да смятат, че възрастта е главният определящ фактор за познанията и вижданията на човек. Младите няма как да знаят нещо повече и няма как да правят нещо по-добре от по-възрастните.
Модерната надпревара
Постоянната надпревара за най-новата „ i-джаджа“ продължава, а хората затъват все по-дълбоко. Време е да си спомним, че да харчиш повече отколкото изкарваш, е губеща стратегия. Хората се самоубиват финансово, но след това продължават да живеят. По улицата гледам как профучават лъскави месечни вноски. Влизам в социалните мрежи и виждам хората да позират из Западна Европа.
Като изключим покупката на жилище, за което пак трябва да внимаваме, тегленето на кредит е грешка. Ако нещо е твърде скъпо, за да го купим в брой, то е твърде скъпо за нас. Пък, ако хората спрат да купуват на космическите цени, цените ще паднат.
За финал ще кажа, че съм притеснен за мечтата си да работя с хората върху личните им финанси. Масово наблюдавам тотално нежелание у тях да поемат отговорност за живота си и да се насочат в разумна посока. Всички са заети да изглеждат богати и да обвиняват обстоятелствата за проблемите си.
