Лихвите по кредитирането в еврозоната може би вече са достигнали най-високата си стойност, но ще останат високи толкова дълго, колкото е необходимо за овладяване на инфлацията. Това обяви президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард пред Комисията по икономически въпроси на европарламента, предава Еuronews, цитирана от БТА.
В средата на септември ЕЦБ повиши основните си лихви с 25 базисни пункта (0,25 процентни пункта) до най-високото им ниво в историята на еврозоната от 4%. Решението бе взето въпреки страховете от забавяне на икономиката. Лагард няколко пъти каза, че лихвите няма да бъдат понижени, докато инфлацията не се приближи към средносрочната цел на банката за темп от 2%.
Инфлацията в еврозоната се забави до 5,2%, а основната инфлация (без да се отчитат нестабилните цени на храните и енергията) до 5,3%.
Лагард увери евродепутатите, че ЕЦБ взема предвид страданията, които причинява на европейците с рестриктивната си парична политика, особено на хората с променлива лихва по ипотеките. Много икономисти призоваха институцията да се откаже от вдигането на лихвите, за да избегне забавяне на икономиката на фона на свиването на корпоративните инвестиции и по-ниското търсене за износ, които намаляват перспективите за растежа.
По-рано този месец очакванията за европейския икономическия растеж бяха понижени до скромните 0,8 на сто за 2023 г. спрямо пролетните прогнози за 1 на сто на фона на тревожните сигнали за застой на икономическата активност в Германия.
Инфлацията в България
В България инфлацията продължава да е на по-високи нива от средната в еврозоната. През август у нас поскъпването на живота бе 7,7%, според националната статистика. Близо година потребителската инфлация постепенно се забавя, след като достигна връх от 18,7% миналия септември.
