Автор: Михаил Стоянов, инвеститор, създател на специализираната платформа investo.bg
Апокалипсис, край на света, брутална рецесия………страхът продава безотказно. Статиите с такива заглавия в повечето случаи са загуба на време. Те единствено предизвикват страх, за да заковат вниманието на читателя.
В същото време дори в най-зле написаните статии от doom and gloom жанра има доза истина. При това тя не е лицеприятна и предвещава следващите години да бъдат доста динамични.
Историята е наука с приключенски дух. Тя не понася скуката, за разлика от нас хората. Ние обичаме комфорта и сигурността твърде много. До такава степен, че сме пристрастени към тях и дори не можем да си представим живота без тях. Приемаме ги за неизменна даденост. Смятаме, че те винаги ще съществуват независимо от нашите действия и бездействия.
Третираме сигурността и комфорта като количествени величини и искаме все повече от тях. Крайният резултат е натрупване на все повече несигурност както в живота ни, така и в цялата система.
Когато се чувстваме в най-голяма безопасност, тогава сме изложени на най-много рискове.
Несигурността и промяната винаги са били водещи фактори през цялата човешка история. Обаче те не действат с постоянна интензивност. Тя варира в различните периоди, следвайки продължителни цикли с пикове и дъна.
Навлизаме в период, наближаващ есктремумите на редица макро цикли. Степента на несигурност и скоростта на промяна ще нарастват значително.
Последните три години са илюстрация за това, започвайки ударно десетилетието. Първо се проведе най-мащабният експеримент по социално инженерство досега, който съсипа милиони животи в рамките на две години.
В един момент въпросната кампания доскуча на хората. За нейните създатели и оператори това обезсмисли нейната употреба. Настъпи моментът за представянето на нова черна дупка за внимание – войната в Украйна. Само че тя няма да е последното мащабно събитие през това десетилетие.
Силният старт на годината го доказва – фалити на големи банки. Те дори не са самият проблем, а симптоми на дълбоки системни дефекти. А последните в един момент ще ескалират. Въпросът не е дали, а кога.
Как да четем днешната статия
След тези първи апокалиптични редове държа да уточня следното: днешната статия не продава страх. Единствената ѝ цел е да ви провокира да виждате света такъв, какъвто е – мултиизмерна комплексна система, в която ентропията нараства.
Има страшно много причини предвещаващи настъпването на безброй катаклизми още утре. Въпреки всички тях светът има свойството да надживява пророците на разрухата и техните прогнози, пренебрегвайки сериозността на съществуващите проблеми.
Финансовите пазари не правят изключение – те могат да останат ирационални за пазарните участници твърде дълго, игнорирайки постоянно увеличаващите се рискове.
Тънкостта е да сме наясно с голямата картина и нейните натрупващи се рискове, но да не забравяме, че системата може да функционира изненадващо много време, въпреки проблемите си.
Този начин на мислене ни прави оперативни – изключително важно качество, необходимо на пазарите и не само. Оперативност означава да се възползваме от обстоятелствата и да успяваме заради тях, а не въпреки тях.
Казано по друг начин – колкото и да е зле ситуацията винаги някъде има бичи пазар. Само ако сме оперативни, ще успеем да го разпознаем и да се възползваме от него.
Устойчиво натрупващите се проблеми в световен мащаб не анулират възможността пазарите да изживеят още един възход за поне няколко години. Той, от своя страна, няма да отмени съществуващите проблеми, а само ще отложи тяхното ескалиране.
Апокалиптичните прогнози са успешни в едно нещо – да продават. Тяхната прогностична стойност е като на часовник, застинал в 06:00 – два пъти в денонощието е абсолютно точен. Обаче останалите 1438 минути е винаги в грешка.
Бъдете оперативни. Тази фраза ще ви води през следващите редове. Не залитайте в крайностите – страх и отчаяние или пренебрежение и игнориране.
Ментални модели за гадатели, предсказатели и врачки
Създаването на хипотези за бъдещето крие повече капани, отколкото подозираме. За да ги избегнем е полезно да знаем основни принципи, които ще ни предпазят от този, който поставя капаните – нас самите.
Разглеждането на бъдещето е една от най-непривичните дейности за нас. Тя изисква да надскочим ограниченията, които ни налага биохимията и да мислим абстрактно и дългосрочно.
Прогностичната стойност на хипотезите, които изграждаме, зависи от това доколко сме способни да вървим срещу себе си – да спрем да правим неща, които са ни привични и да правим неща, които са ни непривични.
Както всяко сложно начинание и изграждането на хипотези има нужда от принципи, на които да стъпи. В следващите редове ще намерите списък от четири ментални модела, с които по-лесно да навигирате из свят, пълен с несигурност и парадокси.
Първи принцип на механиката
Всяка система набрала инерция има склонност да запази посоката на досегашното си развитие. Този принцип важи навсякъде – финансови пазари, демография, икономика и всяка друга система с много променливи.
Силата, необходима да изкара системата от равновесие, е пропорционална на натрупаната инерция. В тази зависимост се крие причината за устойчиво неуспешните апокалиптични прогнозите – те залагат на обръщане на тренда, тоест движение срещу натрупаната инерция.
Трендовете имат навик да продължават досегашната си посока по-дълго от очакваното, но да я сменят привидно изненадващо. Затова предсказването на радикални промени е много по-трудно и често неуспешно за разлика от предсказването на стабилност.
Извод: прогнозирането на стабилност в системата изисква по-малко усилия и води до по-висока успеваемост, докато прогнозирането на промени изисква повече усилия и често има ниска успеваемост.
Ефектът на пеперудата
Всяка комплексна система има слабо място. И дори минимална промяна в неговите характеристики може да доведе до радикално количествено и качествено изменение на цялата система.
Колкото по-големи екстремуми е достигнала системата, толкова силата, необходима да се приложи в слабото място, е по-малка. Този принцип не противоречи на предния, а го допълва.
При първия принцип на механиката разглеждаме цялата система без да анализираме детайлите. Имаме три променливи – състояние на системата, натрупана инерция, необходима сила да промени нейното състояние.
При този принцип параметрите са различни, защото познаваме детайлите – състояние на системата; натрупана инерция; най-слаба точка на системата; минимално, но достатъчно количество сила, нужно да промени състоянието на системата.
Извод: никоя система не може да остане в непроменено състояние за твърде дълго време. Промяната настъпва от малко, но достатъчно изменение в критичен за системата параметър.
Триъгълникът на огъня
Това е един от най-мощните ментални модели, описващ фазови преходи в една система. Те са норма във всяка област, включваща процеси с множество променливи. Дали движението на цената ще мине от рейндж към силен тренд или от спокоен трафик ще имаме задръстване, ние говорим за фазов преход.
Кислород, гориво, топлина са задължителните съставки на процеса горене. Кислородът и горивото са пасивните компоненти. Ключовата е третата съставка – тя активира другите две. Тя е искрата, която възпламенява горивото в кислородната среда.
Нека сега да сменим гориво и кислород с обстоятелство 1 и обстоятелство 2. Третият елемент остава в ролята на каталист, обаче сега може да бъде от всякакво естество. Това зависи от системата, която изследваме.
В контекста на днешната статия:
Кислород = Обстоятелство 1 – макроикономически и исторически цикли, съвпадащи през настоящето десетилетие
Гориво = Обстоятелство 2 – устойчиво натрупващите се систематични проблеми в световен мащаб
Топлина = Каталист (искрата) – много известни и още повече неизвестни
Искрата може да се разгледа като малката, но достатъчна промяна в критичен за системата параметър, която ще предизвика изменение в цялата система.
Извод: познаваме в голяма степен обстоятелствата, но това което не знаем е искрата, която ще възпламени пожара. Тоест това, което ще предизвика радикална промяна в състоянието на системата.
Заблудата на ранния предсказател
Представете си, че 2016 година съм предсказал две неща: 10% инфлация и цена на петрола 110 долара за барел, но без да кажа кога. Прогнозите ми се сбъдват през 2022 година, следователно какво съм аз – твърде подранил или твърде прозорлив?
Определено съм подранил. Особено ако имам skin in the game съм бил доста години в dead money trade. Все пак сбъдването на прогнозата след години затвърждава този принцип – рано или късно всички прогнози се сбъдват, дори най-налудничавите.
Всеки може да бъде велик пророк стига да игнорира времето. Времето обаче е толкова е привързано към нас, че то няма как да ни игнорира. Следователно полезността на всяка прогноза е функция от времето.
Извод: времевият хоризонт на прогнозата е от значение. Не е нужно да е прецизен, но да бъде достатъчно близко, за да повиши нейната оперативна полезност.
Четирите принципа, които ви представих, са валидни за всяка система с повече от две променливи. С тяхна помощ можем да анализираме и градим хипотези за бъдещето не само на финансовите пазари, но и в други области на познанието.
В заключение ви представям принципите в обобщен вид:
Прогнозирането на стабилност в системата изисква по-малко усилия и води до по-висока успеваемост, докато прогнозирането на промени изисква повече усилия и често има ниска успеваемост.
Никоя система не може да остане непроменена за твърде дълго време. Промяната настъпва от малкото, но достатъчно изменение в критичен за системата параметър.
Познаваме в голяма степен обстоятелствата, но това което не знаем е искрата, която ще възпламени пожара. Тоест това, което ще предизвика радикална промяна в състоянието на системата.
Времевият хоризонт на прогнозата е от значение. Не е нужно да е прецизен, но да бъде достатъчно близко, за да повиши нейната оперативна полезност.
С менталните модели под ръка скачаме в заешката дупка на Алиса. Ще препускаме през минало, настояще и бъдеще; през икономика, история и политика, докато накрая стигнем до няколко инвестиционни идеи.
Макро циклите – кислородът
Макро циклите към глобалните промени се отнасят както кислородът към огънят. Кислородът е винаги около нас без значение дали имаме гориво и запалка.
По същия начин големите цикли се разгръщат без значение дали системата има сериозни проблеми и дали има фактор, който може да промени нейното състояние.
Война, пандемия, разклатена икономика – изглежда идва краят на света. Краят на света не идва, но идват промени. Реално те не са спирали, но хората сме оперирани от способността да виждаме голямата картина. Ще забележим тези промени едва когато са вече настъпили, тоест навлезли сме в нов цикъл.
Циклите имат върхове и дъна и следват с определена честота. Тя не е фиксирана, а варира с години. Понякога отклонението е повече от едно десетилетие. Но какво са десет години от историческа перспектива? Те са просто едно мигване.
През настоящето десетилетие съвпадат екстремумите на твърде много цикли, което гарантира, че ще става все по-интересно. Ето списък кои са те:
Generational theory and 4th turning – Strauss and Howe
Elite overproduction cycle – Peter Turchin
Productivity growth and debt cycle – Ray Dalio
В изложението ще представя само трите, които съм изброил. Има още няколко цикли и процеси, които само ще спомена за любознателните:
Демографията
Махалото на властта – Изток-Запад
Вълните на Кондратиеф
Първите два макро процеса съм ги засегнал тук. В бъдеще ще засегна и третия в нова публикация анализираща голямата картина.
Съвкупността то тези цикли води до промяна на парадигмата за пореден път. Това означава, че ни очакват вълнуващи години. Пиша това изречение без ирония и патос. Промените са страхотно нещо, защото носят обновяване и възможности.
Ще разгледам всеки цикъл в отделна точка. Описанието ще следва горната последователност.
Generational Theory and 4th turning
Strauss и Howe стигат до интересни заключения, изследвайки историята на Северна Америка и Европа. Те откриват, че на всеки 80-100 години започва нов цикъл в развитието на обществото.
Всеки цикъл описва доминиращата парадигма през епохата. Всеки от тях се разделя на четири части, продължаващи 20-25 години. Тези подцикли се назовават Turnings.
Всеки от тях характеризира етапа на развитие на обществото:
First Turning – The High – период на възстановяване след предходната криза. Характеризира се със силна държава и слаб индивидуализъм. Колективните цели са по-важни от индивидуалните цели. Идеализмът и високият морал са доминиращи ценности. Поколението, което успешно е извело държавата от кризата, е в пика на силите си. То определя правилата на играта – политически, икономически и културни. В САЩ това е периодът веднага след ВСВ2 до началото на 60те години.
Second Turning – The Awakening – период на утвърждаване на личността. Децата на предходното поколение, преминало през кризата, навлизат в зрелия живот. Те се бунтуват срещу нормите, наложени от техните родители и доминацията на колективните над индивидуалните ценности. Генерацията, оцеляла последния бурен период, все още държи лостовете на властта в ръцете си. Въпреки нарастващия индивидуализъм, държавата все още е силна. В САЩ това са годините между началото на 60-те до средата на 80-те.
Third Turning – The Unravelling – след утвърждаването на индивидуализма настъпва периодът на „вечния“ възход. Държавата отслабва все повече за сметка на индивида. Голяма част от поколението, преминало успешно през последната криза преди повече от 50 години, вече е в пенсионна възраст и няма реална власт. Техните деца не са преживели такива кризи. Те считат, че животът протича по възходяща крива с минимум сътресения. Всички лостове на властта са в тази генерация – baby boomers в САЩ. Основни приоритети стават комфорта и сигурността. Това са новите ценности на обществото. Краят на този етап съвпада с началото на поредния период, изпълнен с катаклизми. В САЩ той протича от средата на 80те години до началото на кризата 2008 година.
Forth Turning – The Crisis – период на турбулентност в обществото. Поколенията, направляващи макропроцесите нямат опит със справянето с кризи и с техните действия влошават още повече съществуващите. Този период се характеризира с липса на всякакви ценности и доминация на крайностите във всеки един аспект. Приоритетите минават отвъд комфорта и сигурността. Новите ценности са консумация и удоволствия на всяка цена. Обществото все повече се разединява на различни фракции, защото липсват общи цели като възход и просперитет. Досега в миналото този период винаги е бил изпълнен с катаклизми – войни, революции, рецесии. Началото на този период е 2008 година, а краят му се очертава през настоящето десетилетие.
Духът на времето и характерът на хората на всеки turning, съответства на всяка строфа от долното стихотворение.
Силните хора раждат добри времена,
Добрите времена раждат слаби хора,
Слабите хора раждат трудни времена,
Трудните времена раждат силни хора.
ЦЕЛИЯТ АНАЛИЗ ЧЕТЕТЕ ТУК
