Коментар на икономиста д-р Борислав Боев*
Да се бориш с местонахождението на природните ресурси не е умно. Да правиш лоша енергийна политика – също. Практически Европа се намира в стопроцентова зависимост на редкоземни елементи, които са необходими за всяка една мащабна промишлена дейност, не само в енергетиката.
Автаркията в енергетиката е почти невъзможна, особено за континент като eвропейския – просто такива са геоложките реалности. Обаче разумната енергийна политика, отчитаща този факт, е напълно възможна – стига да има достатъчно смели и начетени ръководители. Тогава следва да си зададем въпросd, кому беше нужно още през 2016 г. да се приема законодателния пакет „Чиста енергия за всички европейци“ от ЕК? Това беше предшественика на по-късно оформилата се „Зелена сделка“. И двата стратегически плана не бяха нищо повече от смокинов лист за агресивното и административно налагане само на едни определени енергийни източници, материалите за които се добиват почти навсякъде другаде, но не и в Европа.
Европа доброволно се постави в много по-висока енергийна зависимост, отколкото налагат обективните реалности. Далеч съм от мисълта, че трябва да спрем да търгуваме с която и да е страна, защото все пак без търговия, няма икономика. Но можеше да направим някои полезни неща от геостратегическа глeдна точка като: увеличаване дела на местните енергийни източници (въглища, газ и ядрена енергия), интензивна програма за геоложки проучвания на нови находища на нефт и газ, солидни инвестиции в добивната и минната индустрия за развиване на съществуващи и разкриване на нови находища и т.н.
Вместо това, направихме точно обратното – отказахме се от проучванията, дори не искаме да знаем какво има под нас, отказахме се от ядрената енергия, която тепърва се мъчим да рестартираме, ликвидирахме брутално и нечестно въглищната индустрия, обявихме война на нефта и природния газ и най-големия успех – започнахме да търгуваме с въздух (въглероден диоксид).
*Коментарът е от личния фейсбук профил на д-р Борислав Боев. Заглавието е на Realno.bg
