Сега е подходящ момент за излизане от финансовия сектор и увеличаване на дела на инвестициите в злато, суровини и в акции на компании от суровинния сектор. Това е личното мнение на доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания при БАН, който участва в инвестиционен форум в София.
Голям потенциал за нов инфлационен натиск
Войните в Украйна и в Близкия Изток, на фона на мащабния сблъсък на Глобалния Север (понятието е въведено от социолога и икономически историк Имануел Уолърстейн и то разграничава индустриално развитите региони като САЩ, Европа и Австралия от периферията, която образно е възприета за Юг – бел. авт.) с Глобалния Юг, крият голям потенциал за нов инфлационен натиск. Това на свой ред предполага нов цикъл на покачване на суровините, предупреди икономистът.
„Едва ли ще видим извънредни ценови равнища на петрола, подобно на Петролната криза от 70-те години на миналия век“, уточни Сарийски, защото контекстът на събитията днес е коренно различен. Той има предвид факта, че групата на основните производители на петрол не е така монолитна, а войната в Близкия изток поляризира допълнително страните. И все пак “конфликтът в Близкия изток, който няма да приключи скоро, ще се отрази на цените на петрола, но този ръст няма да е съпоставим с петролния шок отпреди половин век“, обобщи той.
Пазар на злато
Сарийски направи исторически паралел и при пазара на злато, където има по-голяма вероятност от повтаряне на минали събития. Става дума за някои прилики спрямо периода от 2015 до 2018 година. Както тогава, така и сега, се наблюдават екстрени стойности на късите позиции (на жаргон това представлява инвестиционно решение за продажба на един финансов актив, с намерението той да бъде придобит обратно, но на по-ниска цена), които бяха последвани от ръст при метала от около 30%.
На фона на благоприятния сценарий на икономиста за суровините, допусканията му за финансовия сектор са на обратния полюс:
„Моментът е подходящ за свиване на дела на финансовите акции в портфейла по една проста причина – повишаването на лихвените проценти от централните банки води автоматично до подобряване на рентабилността на банките. Но този импулс се изчерпва, а депозантите вече търсят по-голям доход на своите спестявания. В среда на високи лихвени проценти се наблюдава и влошаване на кредитните портфейли и ръст на разходите за обезценки“, обясни Сарийски.
Финансовата криза
Неговото цялостно виждане е, че пазарните участници очакват край на цикъла на затягане на лихвената политика и начало на обратния процес по намаляване на процентите. Това ще се случи в контекста на натиска върху реалната икономика, за която кризата тепърва предстои.
„Ще са нужни между година и две преди появата на признаците за преодоляване на кризисните процеси“, добави доц. Сарийски. Важен ще бъде политическият отговор в ЕС на натиска върху икономиката, защото полето както пред фискалните, така и пред паричните стимули, е ограничено.
(БТА)
