Коментар на енергийния експерт Борислав Боев*
Искам да обърна внимание на войната срещу въглеродния диоксид (CO2), която се води от страна на политическите елити и приближените до тях кронита. На снимката виждате какво се случва с дърветата при увеличаването на концентрацията на CO2.
На практика сме обявили война срещу живота на планетата, а това е човеконенавистно!
Вече ми е писнало да чета академични разработки, които целенасочено допринасят за истерията, наречена „климатични промени“. Нямали сме време, трябвало скоростно да намалим въглеродните емисии, за да спасим живота на планетата. За целта трябва индустриално развитите държави да си унищожат енергетиката и индустрията, и тази цел се следва безпрекословно!
Факт е, че въглеродните емисии за последните 150-200 години са се увеличили и има известна степен на покачване на средната температура на Земята, но корелацията невинаги означава причина. Защо тогава никой не говори за безспорните предимства от индустриалния напредък, който би бил немислим, без използването на въглеводороди (природен газ, петрол и въглища)? Та ние сме много по-подготвени да отговорим на „климатичните предизвикателства“, именно благодарение на тези енергийни източници!
Фактите го доказват – смъртните случаи, в следствие на екстремни промени в климата са на исторически най-ниските си нива, просто защото сме по-добри в управлението на рисковете – при екстремни жеги имаме климатични системи за охлаждане, при екстремен студ – знаем как да се топлим, имаме подслон, при суша – имаме изградени напоителни системи, за които само допреди 300-400 години е било невероятно да се говори в такъв мащаб… и още, и още.
Но да се върна на социално-политическия аспект. Правителствата и наднационалните организации винаги си търсят катастрофални поводи, за да оправдаят намесата си в икономиката и обществения живот. Ако няма създадено усещане за климатична катастрофа, няма да има разточителни и неефикасни публични разходи. А в мътна вода най-добре се лови риба. За да се легитимира всичко това обаче, в подкрепа на този наратив се наемат цели академични организации, групи, тинк-танкове, които използват правителствено и наднационално финансиране, за да подкрепят тезите, спуснати от хората, които дават парите. В този смисъл народния лаф „който плаща, той поръчва музиката“ работи безотказно.
По-тъжното е какво се случва с учените и обществениците, които се осмеляват да представят аргументирано позицията си в другата посока. Ако някой твърди, че има затопляне, но все още не може да установим по категоричен начин дали то се дължи единствено на въглеродните емисии от човешката дейност, и трябва да направим задълбочен анализ „разходи-ползи“ от използването на въглеводороди, то шансът той да бъде приключен кариерно, а дори и като човек, е огромен. Ако някой посмее да говори за безспорните предимства на петрола, въглищата и природния газ, в най-добрия случай го очаква кариерно остракиране, особено ако е работещ в академичните среди. Ето това е битката на нашето съвремие!
*Коментарът е препечатан от личния фейсбук профил на Борислав Боев. Заглавието е на Realno.bg
