Автор: Стойне Василев*
Загубите винаги са тежки и дори болезнени, особено когато става въпрос за пари. Тогава обвиняваме себе си и останалите, като си мислим какво друго можеше да си купим с тази сума. По тази причина много хора (над 97% от възрастните у нас или над 5 милиона души) изобщо не инвестират. Те се страхуват от загуби и това е напълно нормално.
Какво се случва в нашия ум когато печелим?
Авторът на книгата „Вашите пари и Вашият мозък“ (Your Money & Your Brain) Джейсън Цвайг цитира различни изследвания и истории, които показват, че мозъчната дейност на човек, който печели от своите инвестиции е много подобна на човек, който е взел наркотици. Това обяснява защо сме склонни да бъдем прекалено самоуверени и алчни, когато виждаме голямата печалба.
Дори да не инвестирате, ако си купите билет от някоя моментна лотарийна игра, ще го изпитате, когато започнете да изтривате полетата и да мечтаете за джакпота. Колкото по-голяма е потенциалната печалба, толкова по-голяма еуфория чувствате. Дори не искате да осъзнаете, че шансовете точно вие да спечелите шестица от тото-то са 1 към 14 милиона за 6 от 49. Дори да пуснете 10 фиша, вероятността е 10 към 14 милиона (не много по-голяма).
Това очакване за голяма печалба е нещото, което води и инвеститорите в различни крипто проекти, имоти, както и в силно надценени растящи акции, защото обещанията за вечен растеж замъгляват съзнанието им.
Тук ще си позволя да споделя една лична история. На едно събиране стана въпрос за обща позната, която е на 46 години и прави опити да забременее. Беше ми интересна позицията на наше приятелско семейство. Жената каза, че това е напълно възможно, защото певицата Емилия е родила здраво бебе на 39 години, а Джанет Джексън го е направила на 50 години. Тогава мъжът каза, че е възможно, но е малко вероятно. Не знам дали жените виждат възможности, а мъжете – вероятности, но в този случай беше така.
Също така е известно, че не получаването на печалбата е най-вълнуващата част, а самата мисъл за нея и за какво ще се похарчи. Това важи и за по-големите покупки в нашия живот. И на мен се е случвало. Когато чаках да ми доставят новата кола беше наистина вълнуващо. Не е Ферари, но е огненочервена с черен покрив и големи двуцветни джанти. Меракът ми мина само след няколко дни каране. За щастие нямам такива проблеми с моите дългосрочни инвестиции, защото имам финансов план с ясни цели.
Какво се случва в главата ни, когато губим пари?
Всеки знае как се чувства когато губи пари, независимо дали са от инвестиция или по друга причина. Колкото по-голяма е сумата, толкова по-дълго остава в дъното на стомаха ни онази „топка“. Установено е, че финансовите загуби се обработват от същата област в мозъка ни, която реагира на смъртоносните опасности.
Аз така измервам дали съм поел висок риск. Ако не мога да спя и непрекъснато нещо ме „човърка“ за дадена инвестиция, тя не е за мен. Сигурно си мислиш, че съм прекалено консервативен и влагам парите си само в сигурни инвестиции. Не е така. Имам и доста рискови позиции, но съм ги анализирал достатъчно добре и спя спокойно. Не е и в сумата. За стотици хиляди левове не се притеснявам, но за 300 лева в някаква неясна инвестиция с мижава информация съм се въртял цяла нощ и на следващия ден съм си изтеглил парите.
Кое е най-важното умение в личните финанси и инвестирането?
Това е лесен въпрос след всичко, което написах дотук. Да, най-важното умение е да не губим пари. Причината е проста и е свързана с математиката. Ако загубите 50% от вашата инвестиция и тя от 1000 лева стане 500 лева, то след това трябва да направите цели 100% доходност, за да сте на нула. Ако загубите 80%, то ще ви трябват 400% ръст, за да си върнете само загубите. Разбирате, че тези печалби са много трудни и малко вероятни, нали?
Не случайно инвеститори като Уорън Бъфет, Рей Далио и други не се стремят към високи печалби, а търсят активи с умерена доходност и сравнително ниско ниво на риска. За да го намалят още повече, те анализират много добре своите инвестиции и са доказали, че загубите им по време на кризи са много по-ниски от тези на други портфолио мениджъри.
Сигурно си казвате, че лесно е да се каже „Не губи пари“, но е много трудно да се направи. Така е, съгласен съм. Не по-малко важно умение е да приемете загубите. Да, случват се, но не идва края на света. Няма нужда да държите губещи позиции с надеждата, че все някога ще излезете на нула. Знам, че е изкушаващо, но през това време губите фокус и възможност да изберете други печеливши инвестиции.
Подозирам, че загубите толкова много плашат някои хора, че те инвестират в активни взаимни фондове или в застраховки Живот с инвестиционен фонд, за да не поемат отговорност в случай, че загубят пари. Ще ви споделя, че и професионалните портфолио мениджъри грешат и това, че им се доверяваш на сляпо, няма да намали вашите загуби. Просто, ще имате кого да обвинявате.
Бързо или бавно мислене?
Книгата на Даниел Канеман „Мисленето, бързо и бавно“ (у нас се казва просто „Мисленето“) направи революция в поведенческите финанси и взимането на инвестиционни решения, за което авторът получи Нобелова награда през 2002 година. Той казва, че има два основни начина за обработка на човешките мисли, които нарича Система 1 и Система 2.
Първата е нашата интуиция или шесто чувство, която ни позволява да вземем решение за част от секундата. Система 1 не се интересува от всички доказателства и научни факти, а само тези, които „вижда“ и са пред нея. Това е много полезно в 9 от 10 ситуации, но може да има и доста недостатъци.
Един от тях е, че тази система има склонност към потвърждение, т.е. да вярва само на информация, която е приела за вярна. Например, веднъж чувате, че имотите са добра инвестиция и започвате да се доверявате само на материали и хора, които потвърждават това. Някой казва, че има „имотен балон“ и вие веднага отхвърляте идеята. Това важи за всичките ни мисли.
Система 2 е мястото на логиката и на търсенето на доказателства. В тази система попадат решенията, за които трябва да помислим от всички гледни точки, а не да се доверяваме на бързата, но често подвеждаща, информация на Система 1. Интересно е, че малко хора изобщо използват Система 2 и разчитат на онова вътрешно „чувство“ да им подскаже какво да направят.
Даниел Канеман предлага да гледаме движението на инвестициите ни не по-често от 3 месеца и да им отделим малко време за анализ. Ако следим нашите активи всеки ден и търгуваме често, шансът бързата Система 1 да ни подведе е голям. Правени са изследвания на много инвеститори и се оказва, че дългосрочните инвеститори се справят много по-добре от трейдърите в избора на печеливши активи.
*Авторът е независим финансов консултант, инвеститор, създател на платформата Smartmoney.bg. Материалът е от седмичния бюлетин „Финансова независимост със Стойне Василев“. Със съкращения
