България планира да изгради рекордно количество ВЕИ през следващите 10 години – съгласно инвестиционните намерения и сключените договори ще бъдат реализирани общо 19 314 МW нови мощности, 17 529 MW от които ВЕИ. Това става ясно от най-новия проект на План за развитие на преносната електрическа мрежа на страната за периода 2024-2033 г. на Електроенергийния системен оператор (ЕСО).
Сегашните ВЕИ мощности произвеждат малко над 6000 MW – ВЕЦ без помпи (2350), вятърни електроцентрали (705), фотоволтаизи (2879) и биомаса и биогаз (77). С други думи, за 10 години „зелената“ електроенергия в енергийния микс на страната ще нарасне почти тройно.
Делът на енергията от ВЕИ, от брутното електропотребление през 2033 г. се очаква да надхвърли 50%, прогнозират от ЕСО. Провеждането на мерки за енергийна ефективност би подпомогнало осъществяването на националните индикативни цели, като вместо инвестиции в изграждане на нови ВЕИ, е възможно да се направят инвестиции за намаляване на енергийния интензитет, пише още в доклада.
Към настоящия момент се счита, че до 2033 г. брутното електропотребление в страната няма да надвиши 41 400 GWh. Очакваният абсолютен максимален електрически товар на България през 2033 г. ще е 7600 MW, а максималния товар за среден работен ден – 6782 MW.
Планът за развитие на преносната електрическа мрежа на страната за периода 2024-2033 г. не съдържа референтни сценарии, основани на Интегриран план в областта на енергетиката и климата на България (НПЕК), тъй като към края на февруари 2024 г. все още няма актуализация на НПЕК, уточняват от оператора. Поради това в настоящия план като референтен сценарий се разглежда проекта на стратегията за устойчиво енергийно развитие (ПСУЕР) на Министерството на енергетиката.
От ЕСО предупреждават, че сценариите на проекта на министерството „определят високо навлизане на несинхронни ВЕИ и извеждане от експлоатация на съществуващите централи на лигнитни въглища, което ще намали сигурността на енергийната система (ЕЕС), по отношение на денонощното поддържане на честотата и обменните мощности, поддържане на напрежението в допустимите граници, устойчивостта и инерцията на системата, потискане на нискочестотните колебания на активна мощност“.
Пазарното моделиране показва, че страната ни от основен износител през последните две десетилетия ще покрива потреблението си, чрез внос на по-конкурентна цена.
От пазарното моделиране на мощностните и електроенергийния баланси е видно, че въглищните централи изпитват изключителен пазарен натиск, най-вече поради големите разходи за въглеродни емисии. Това допълнително ще усложни управлението на баланса между производство и потребление в рамките на страната. Освен технически проблеми, които ще бъдат разгледани по-подробно в следващите раздели, ще се създадат и финансови проблеми за местните кондензационни централи от нереализирана разполагаемост за производство.
Проектът на стратегията за устойчиво енергийно развитие на Министерството на енергетиката предвижда въглищните централи да не се затварят и да остане състав, който да се активира при необходимост с максимално годишно производство до 9 TWh, което постепенно от година на година да намалява до 2 TWh. На практика обаче, без финансов механизъм за подкрепа, въглищните централи няма да произвеждат електроенергия по икономически причини. Този ефект е осезаем от средата на 2019 година и оттогава повдига въпроса за диверсификация и гарантиране на сигурността на електроенергийната система, чрез собствени енергийни ресурси.
Мощностните баланси показват драстична диспропорция при възможностите за покриване на вътрешното потребление и евентуален износ на електроенергия. През зимните месеци ще се разчита на внос на по-конкурентна цена, а през летния сезон има значителна остатъчна разполагаемост за производство, но реализацията на износ е в пряка зависимост от производството на ВЕИ, особено на фотоволтаични електроцентрали (ФЕЦ). Реализацията на тази остатъчна разполагаемост за производство като износ може да се осъществи, при наличието на добри прогнози за почасовото електропроизводство от ВЕИ и прилагането на експертни икономически стратегии, в т.ч. дългосрочни договори, при участие на местните производители на регионалните електроенергийни пазари. В противен случай не само няма да се реализира възможния износ, но при по-конкурентно участие на чужди пазарни участници може да се реализира и внос.
10-годишният план ще бъде внесен за утвърждаване от Комисията за енергийно и водно регулиране, съгласно чл. 81г. от Закона за енергетиката, като всички заинтересовани страни биха могли да изпратят своите предложения и коментари по този проект до 17 април.
ЦЕЛИЯТ ПРОЕКТ МОЖЕ ДА ВИДИТЕ ТУК:
10_Year_Net_Dev_Plan_2024-2033_project
