Автор: Петър Ганев, Институт за пазарна икономика
Преди седмица служебният финансов министър Людмила Петкова даде пресконференция във връзка с държавния бюджет за 2025 г. и средносрочната рамка за периода 2025-2028 г. Най-голямо впечатление направи представената експертна оценка, на база действащите политики и прието законодателство, за номинален ръст на разходите през 2025 г. в размер на 18,1 млрд. лв. Подобен ръст, дори на ниво експертни оценки, буди недоумение по няколко причини:
Всичко това поставя държавния бюджет на фокус преди изборите. Ясно е, че ръст на разходите от порядъка на 18 млрд. лв. няма как да се реализира. Нека обаче посочим няколко политики и решения на парламента, които тежат на хазната и могат да бъдат коригирани в приемането на бюджета за следващата година:
През март 2024 г. в парламента беше приет текст в Закона за висшето образование, според който средствата за финансиране на висшето образование се планират в размер не по-малък от 0,9% от БВП. През 2025 г. това биха били средства в размер на близо 2 млрд. лв. Това е един от най-лошите фискални текстове в последните години, приет без публично обсъждане, без оценка на въздействието и без аргументи. Изходът от ситуацията е този текст да бъде отменен с преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет.
Продължава темата за ръста на публичните разходи в здравеопазването да се неглижира, като през 2024 г. общият размер на средствата ще надвиши 10 млрд. лв. На този фон частните болници продължават да разходват публичен ресурс за лекарства без да провеждат обществени поръчки. Последният опит в тази посока беше внесен законопроект в Народното събрание от септември 2024 г. Този промени спокойно могат да бъдат приети до края на годината, заедно със Закона за държавния бюджет.
Това са само няколко примера за решение на парламента, които тежат на бюджета. Очевидно в период на политическа нестабилност и плаващи мнозинства, парламентът е бил свръхпродуктивен в текстове, които фиксират ръст на бюджетни плащания и поемат дългосрочни ангажименти към различни сектори. Отделно, изглежда има и „неявни“ договорки – някои ведомства се държат като че ли вече е решено да получат повече средства, без това да е одобрено като част от законодателния или бюджетния процес. Повечето от тези текстове минават без много обсъждане, между първо и второ и четене, в някой случаен следобед в парламента. Овладяването на разходите в държавния бюджет и влизането в нормални рамки, тоест дефицит до 3% и ясна програма за консолидация в средносрочен план, изисква преразглеждането на тези политики.