Тримесечното издание „Банките в България“ (юли – септември 2023 г.), което се подготвя от управление „Банков надзор“ на БНБ, продължава да повдига редица въпроси по отношение на кредитната експанзия на домакинствата в страната на фона на опитите на властта да понижи нивото на инфлацията по пътя към еврозоната.
Ето какво посочват банкерите по отношение на рисковете, свързани с кредитирането, обезпечено с жилищни имоти:
Рискове, свързани с кредитите
В структурата на новоотпуснатите кредити, разпределени според съотношението DSTI-O, прави впечатление големият относителен дял (над 40%) на тези с показател DSTI-O над 40%. Този показател измерва годишните разходи по обслужване на всички задължения на длъжника, определени въз основа на пълния размер на кредитните му задължения. Счита се, че ангажирането на над 40% от разполагаемите доходи за изплащане на вноските по общите кредитни задължения поставя рискове, свързани с кредитирането и увеличава вероятността от неизпълнение.
Анализът на агрегираните данни за банковата система показва, че средният размер на новоотпуснатите кредити, обезпечени с жилищен недвижим имот, устойчиво се повишава – от 156 хил. лв. средно за 2022 г. до 180 хил. лв. през третото тримесечие на 2023 г. под влияние на поскъпването на жилищните имоти.
Дълговата тежест през 2022 г. се разпределя за срок средно от 24,2 години, докато през третото тримесечие на 2023 г. среднопретегленият матуритет на отпуснатите в рамките на периода кредити се увеличава до 25 години. По-дългият матуритет повишава вероятността от проявите на лихвен риск и загуби от неизпълнение.
Съвкупността от кредити, отпуснати във високите интервали на показателя за платежоспособност, увеличаващите се, макар и плавно, матуритети и нарастващият среден размер на новоотпуснатите кредити, обезпечени с имоти, се разглеждат като потенциални зони на повишена уязвимост. С оглед на това банките следва да възприемат консервативен подход при кредитната си дейност, като при отпускането на този вид кредити, наред с подходящата обезпеченост, следва да оценяват също и кредитоспобността и платежоспособността на длъжника по отношение на искания кредит и другите му задължения при настоящите условия и при евентуални техни неблагоприятни изменения за срока на договора, посочват от БНБ.
Кредитополучателите от своя страна при преценка на поеманата дългова тежест следва да са запознати, че рисковете в развитието на икономическата среда могат да доведат до повишаване на вноските по обслужване на кредита в рамките на продължителния период, в който предстои да изплащат дълга.
Рискове за доходността и качеството на активите
Засега затягането на паричната политика в еврозоната се пренася сравнително бавно върху лихвените равнища в България. Високата ликвидност в банковата система обуславя слабата реакция на лихвените проценти по депозитите към процесите в глобалния лихвен цикъл, като при кредитите за домакинства също не се наблюдава съществено нарастване на лихвените проценти. Повишение е налице главно при лихвените нива по кредитите за нефинансови предприятия, което отразява динамиката на референтните индекси на междубанковия пазар в еврозоната, широко използвани при ценообразуването на експозициите към корпоративния сектор.
Под влияние на затягането на лихвените условия и по-умереното търсене на оборотно финансиране темповете на кредитен растеж в сектора на нефинансовите предприятия постепенно се забавят. Същевременно кредитната активност в сектора на домакинствата се запазва висока, особено в сегмента на жилищните кредити, като засиленото им предлагане от страна на кредитните институции създава условия за допълнително кредитно търсене и акумулиране на кредитен риск. Нарастването на кредитните обеми оказва положите – лен ефект върху лихвените приходи и нетния лихвен доход на банковия сектор. Тази динамика е в основата на продължаващото повишение на показателите за доходността на кредитните институции, наред с по-ниските разходи за обезценки.
През следващите месеци се очаква глобалното затягане на монетарните условия да започне да се пренася по-бързо върху лихвените проценти в страната, с което да повлияе за понижение на темповете на кредитен растеж. Въздействие в тази посока се очаква да окаже и започналият процес на увеличение на задължителните минимални резерви, който БНБ предприе от средата на 2023 г. Очакваното забавяне на кредитния растеж би ограничило акумулирането на кредитен риск в банковата система