Днес се навършват 149 години от рождението на Атанас Буров, чиято съдба е неразделна част от историята на България.
Виден финансист, политик и държавник на своето време, той е актуален и днес с трайните си убеждения за изграждане на демократична българска държава и просперираща икономика, основана на модерна финансова система и свободно движение на капитали.
Семейството на Атанас Буров
Атанас Буров е роден на 30 януари 1875 година в Горна Оряховица. Учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово. Завършва право и икономика в Сорбоната в Париж през 1903 г. Негови роднини по майчина линия са борецът за църковна независимост Иларион Макариополски и писателят Стоян Михайловски.
Бащата му – Димитър Буров, основава през 1895 г. в Русе „Българска търговска банка”. Банката и свързаните с нея предприятия оформят и политическата сила – Народната партия.
Делото на Димитър Буров е трябвало да бъде продължено от двамата му сина – Иван и Атанас. По-големият син, Иван Буров, завършва Търговската Академия във Виена, след което работи в „Credit Lyonnais” в Марсилия. След завръщането си в България поема ръководството на Свищовския клон на „Българска търговска банка”. През 1909 г. Иван Буров се премества в София и става член на Управителния съвет на „Българска търговска банка”.
Банково дело
След завръщането си от Париж Атанас Буров също навлиза в банковото дело. Увлича се и от политика и журналистика. Активен член на Народната партия, той става народен представител. Политическите си възгледи излага във вестник „Мир”. Участва в Балканската война като подпоручик и е отличен с орден „За храброст”.
На 1 юни 1913 г. Атанас Буров е назначен за министър на търговията и индустрията в кабинета на Стоян Данев. Едномесечното участие в правителството в труден за страната момент му дава повод за разсъждения, които променят политическите му възгледи. Трезвата преценка за ситуацията на Балканите и Европа убеждава Буров твърдо да вземе страната на Съглашението.
Като министър
На 6 октомври 1917 г. Атанас Буров влиза в кабинета на Александър Стамболийски като министър на търговията и промишлеността, но от 1 май 1920 г. отново е в опозиция.
През ноември 1920 г. се обединяват Народната и Народнопрогресивната партия в Обединена Народнопрогресивна партия, за секретар на която е избран Атанас Буров. С огромна енергия той работи за обединяване на силите, стоящи надясно от БЗНС и БКП, като привлича личности от други политически групи.
Именно така се създава Народния сговор. В основата на Сговора е „Българска търговска банка”, както и големият авторитет на Атанас Буров, който по това време е Председател на българските индустриалци. Целта на Сговора е да свали от власт земеделците чрез парламентарни избори. През 1923 г. се оформят две крила – едното за парламентарна демокрация начело с Андрей Ляпчев и Атанас Буров, а другото със склонност към заговорничене и насилствени методи в политиката, начело с проф. Цанков и ген. Вълков.
В правителството на Ляпчев
В правителството на Ляпчев (1926 – 1931 г.) Атанас Буров е министър на външните работи. Сложната вътрешна и външна обстановка изисква доста усилия от страна на външния министър, който заедно с финансовия министър Владимир Моллов постига редица успехи – отпускането през 1928 г. на заем, наречен „Стабилизационен” с цел стабилизиране на националната валута, развитие на транспорта и укрепване на съобщителните линии. Но най-голяма трудност представлява уреждането на репарационния проблем. Международната обстановка е сложна, а натискът на заинтересованите ни съседки поражда неблагоприятно отношение на великите сили. След множество посещения и лични разговори, Буров и Моллов успяват да продължат наложения мораториум върху „Репарационния дълг” и значително да намалят вноските и срока на изплащането му.
Като министър на външните работи той е и министър на вероизповеданията. По негова инициатива е създадена ефорията „Зограф”, която в труден за атонските манастири момент работи за тяхното подпомагане и защита на интересите.
След преврата от 19 май 1934 г. Атанас Буров пише поредица от статии в защита на парламентаризма, отпечатани във вестник „Мир”.
Народният съд
Политикът Атанас Буров предвижда и избухването на Втората световна война. Той има идея да създаде консервативен антифашистки фронт, за което отправя многобройни призиви, но до консолидиране на дясно ориентираните политически сили не се стига. Съгласява се да влезе в правителството на К. Муравиев с идеята за спасяване на България. Обявената ни от СССР война води след себе си радикални промени. Старият политик остава привърженик на парламентаризма и демокрацията. Осъден от Народния съд, той лежи в затвора, а през 1948 г. е изселен в Дряново. През 1951 г. отново е задържан и осъден от Народния съд на 20 години затвор.
Умира в Пазарджишкия затвор на 15 май 1954 г. от хроничен миокардит и пълна сърдечна недостатъчност на 79–годишна възраст.
Мисли на Атанас Буров
„Аз не съм песимист. Аз съм дълбоко убеден, че каузата на България не е загубена, и бих желал да вдъхна във вас същата вяра, да повдигна вашите сърца, да ви дам малко от моя оптимизъм, защото оптимизмът е извор на вяра и енергия, а българският народ има нужда в днешния момент от едното и от другото, за да търпи, да се надява и да действува….“
* * *
„Аз продължавам с риск да мина за старомоден политик да имам дълбока вяра в демокрацията, в националната демокрация и в парламентаризма. И най-голямата моя вяра произхожда от едно – че тя е режим, който сам себе си лекува, че тя има всичката гъвкавост, всичката приспособимост, за да може да отговори на най-разнообразните и най-променчивите нужди на един народ. Всички други режими имат нещо сковано и свършват с катастрофи.“
* * *
„Ние трябва да бъдем европейци, ако чувстваме, че имаме нужда от Европа. Ако смятаме, че сме всесилни, че можем да ритнем, тъй как да кажа, тази помощ, че можем сами да разрешим тази проблема – тогаз можем да бъдем каквито щем – и азиатци, и балканци, и т.н. Но едва ли има двама свестни хора в България да си правят илюзия, че ние можем със свои собствени сили да разрешим някоя проблема. Която и да било от нашите проблеми ще се разреши чрез съгласието на европейските държави. Но за да спечелим тяхното съгласие, ние трябва да държим сметка за психологията на тези народи. Ние трябва пред тяхната съвест да бъдем прави и за това всичко онова, което ни излага пред тях, трябва старателно да го избягваме.“
* * *
„Ние вървим по пътя на организираната демокрация, която ще бъде и стопанска, и политическа, и социална, защото тези три вида демокрации образуват трите клона на едно и също дърво, което има общ дънер. На тая демокрация служим ние, на тая демокрация – правим апел към вас – да служите и вие, младежта….“
* * *
„Над отделните класови интереси, над отделните политически амбиции стоят големите интереси на българската държава.“
* * *
„Не се насажда родолюбие и сцепление в един народ, ако не се култивира у него съзнанието на общността и ценността на неговото битие. Не се подготвя едно добро бъдеще, като на едро се отрича миналото.“
* * *
„Голямата задача на едно управление е да се създадат начини, чрез които могат да се натрупат повече блага, повече богатства, за да може да се увеличи общото, а оттам и частното богатство.“
* * *
„Трябва да възпитаме децата на България в свещена омраза против лъжата и безчестието. Само върху тази здрава основа ще изградим бъдещето на България.“
* * *
„Когато една обществена класа, която господства и управлява в дадена епоха престане да има туй чувство, когато тя престане да бъде полезна на обществото на което тя служи, тя понася участта, която понася всеки орган в един организъм, когато престане да работи: тя почва да се изражда щом престане да служи на обществото.“
* * *
„Въобще българинът и по-специално селската маса поради вековното робство под турците, е свикнала всеки да разчита на себе си. Българинът е станал ценен като личност, но слаб за всяка обща акция…“
* * *
„За всеки здравомислещ човек е ясно, че преди да делиш богатството, трябва да го създадеш.“
* * *
„Голямата задача на едно управление е да се създадат начини, чрез които могат да се натрупат повече блага, повече богатства, за да може да се увеличи общото, а оттам и частното богатство.“
* * *
„Едно производство засилено изисква като условие предварително едно работничество издигнато, едно работничество обезпечено материално, издигнато културно, което да чувства интереса, който има самото, да запази и засили производството.“
* * *
„Ние, обществениците, спим, когато трябва трескаво да работим, прекарваме в удоволствия, когато трябва да носим мъчителния кръст на политиката.“
* * *
„Българинът ще стане велик гражданин на света в деня, когато зареже най-долното си качество – винаги да гледа да мине тънко и да не си плати справедливо за това, което получава.“
Източник на информация и снимки: Фондация Атанас Буров и Мартин Чорбаджийски, „Българска история“