Годишният растеж на индекса на цените на жилищата е 9,2% през третото тримесечие на 2023 г., като поскъпване е регистрирано и при новите (9, 5%), и при съществуващите жилища (9,0%). Фактори, които продължиха да допринасят за търсенето на жилища и за нарастването на цените им, са повишението на доходите от труд, запазващата се силна кредитна активност в условия на исторически ниски нива на годишния процент на разходите по нови жилищни кредити, както и липсата на достатъчно възможности за инвестиране на натрупаните в икономиката спестявания в среда на отрицателни реални лихвени проценти по депозитите. Това се посочва в най-новия икономически преглед на БНБ за последното тримесечие на 2023 г.
Според експертите на народната банка основен фактор по линия на предлагането, който ограничава покачването на цените на жилищата, е бързото забавяне на темпа на нарастване на разходите за строителство на нови сгради, отслабването на нагласите на домакинствата за придобиване на жилище, както и понижението на обема на сключените сделки за покупко-продажба през третото тримесечие на 2023 г. (с -8,7% на годишна база).
„През третото тримесечие на 2023 г. съотношението „цена/наем на жилищата“, което e често използван индикатор за подцененост/надцененост на жилищата, продължи да надвишава значително (с 34,9%) дългосрочната си (историческа) средна стойност. Това е сигнал, че решенията на домакинствата за придобиване на жилище се определят от мотиви, които са различни от извличане на непосредствена финансова полза чрез отдаване под наем на новопридобитите имоти.
Такива причини биха могли да бъдат очаквания за продължаващо нарастване на цените на жилищата (и реализиране на капиталова печалба след продажба в бъдеще) или възприемане на жилищата като актив за съхранение на стойност в среда на ниски лихвени проценти по депозитите и висока инфлация. Същевременно оценките, направени с макроиконометричен модел на БНБ, показват значително по-слабо положително отклонение на текущите цени на жилищата в България от дългосрочното им равновесно ниво (в размер на 5,2%). Това се определя от факта, че растежът на доходите на домакинствата в комбинация със запазващите се отрицателни реални лихвени проценти по жилищни кредити повишава достъпността на жилищата, което в модела се отразява като увеличение на равновесната им цена“, посочват още от БНБ.
