Белгия е европейски шампион по стачки

Брюксел, Апостол Апостолов*, специално за REALNO.BG

Цяла Белгия таеше надежди, че европейската купа по футбол това лято ще грее във витрината на Брюксел. Уви, Де Бройне и компания трябваше да преглътнат пореден горчив хап. Утехата на кралството е, че все пак е шампион… по стачки. „Наградата“ идва от страната-домакин на европейското – Германия и местният изследователски институт WSI на фондация „Ханс Бьоклер“ – организация на германските профсъюзи, предава „Белга“ и вестник Hln.

Според статистиката в периода 2013- 2022 година в Белгия е имало 103 стачни дни на хиляда служители. Малка утеха за белгийците е, че техните футболни „екзекутори“ в Германия – „петлите“, които също стегнаха куфарите, са втори с 92 стачни дни заради трудови спорове. Бронзът отива при финландците с 90 стачни дни на хиляда служители. Данните се отнасят само за частния сектор. Германия регистрира драстично увеличение на броя на социалните конфликти и поводи за стачки през 2023 г., но остава далеч зад съседите Белгия и Франция с 18 стачни дни на 1000 служители.

В Белгия 2022 г. е била рекордна година като на 1000 служители са били загубени 164 работни дни. Това е най-големият брой от 2014 г. насам (221 стачни дни).

През 2022 година няколко стачки, организирани в близък период, блокират цяла Белгия. С тях синдикатите искат да привлекат вниманието на правителството, че чашата на търпението не само, че вече е пълна, но и започва да прелива. Ефективна стачка обявиха работещите в обществения транспорт, логистиката, училищата, пристанищата, дори фабриката на „Стела Артоа“ (AB InBev) в Льовен безпрецедентно спря изцяло производството. Летището в Шарлероа също отмени всички полети.

Протестиращите пискаха на първо място сигурност. От мегафоните синдикатите призоваха да се отмени приет закон от 1996 г,. който практически им връзва ръцете да преговарят за реално увеличение на заплатите, а не както е в момента, индексация по специална формула според ръста на инфлацията. Така на практика се получава, че заплатите се увеличават няколко пъти тази година минимално и биват директно погълнати от непрекъснато покачващите се цени.
В отговор на нарастващото недоволство както от страна на работниците, така и от фирмите, правителството на вече бившия премиер Александър де Кроо даде ясно да се разбере, че промяна в законодателството няма да има поне през следващите 2 години и „маржът на заплатите ще си остане 0%“, ще продължи да си действа автоматичното индексиране, колкото и да не им се иска на синдикатите.

Втората масова стачка, оставила трайна следа не само в Белгия, но и в европейската преса, бе тази на синдикатите в железопътния транспорт, които изкараха хиляди железничари с флагове и транспаранти не един, а два пъти за по 48 часа в рамките на два последователни месеца – ноември и декември. Причината, според профсъюзния синдикат Common Rail, е хаосът в политиката на железопътния превозвач SNCB. Синдикатите поискаха разумност от страна на мениджмънта, за да се вслушват в техните предложения по отношение на раблотния процес.

*Апостол Апостолов е икономически журналист, който живее в Брюксел от 2020 г. С интерес следи теми в енергетиката, „зелената“ енергия, съпътстващата инфраструктура, ВЕИ и тенденциите в секторите, както и политиките в района на Бенелюкс – западноевропейския икономически съюз, включващ Белгия, Нидерландия и Люксембург.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *